Дълбокото синьо
Талин.
Беше безшумно, ветровито и относително мрачно за този час. Да кажем, осем и нещо сутринта, когато очаквате да се просветли. Облаците да не са надвиснали над небето и слънцето да поздравява за “добро утро ”. Тази заран е мъгливо, само че нищо. Отваряте прозореца на хотелската стая (изненада, прозорците се отварят, хотелът е същински, автентичен). Отпред в далечината незадълбочено се виждат относително по-високите здания, а към тях криволичат павираните улици на остарелия град. Отдясно се е проточила друга улица, която “отдалеч наподобява на пълзяща гъсеница ”, както написа Чехов, а той продължава: “при ясно време от време на време се вижда даже и градът. Сега, в затишието, когато цялата природа изглеждаше кротка и замислена… ”
Кротък и умислен е Талин на пръв взор, а в действителност цялостен с изобретателна сила. За Талин чуваме главно определенията “електронен ”, “дигитален ”, “иновативен ”, но в този момент откриваме, че в действителност Талин е чаровно аналогов, което му оказва помощ да бъде новаторски, замислете се. Пак се връщаме на прословутия прозорец на хотелската стая – да, отваря се. Да, на нощното шкафче има будилник, аналогов. Да, безжичният интернет е бърз. Да, стълбите в хотела не са скрити и мъчно откриваеми, с цел да употребявате софостицирания асансьор, а са вити и красиви. Да, свещите в заведенията за хранене са същински.
В Талин сме за премиерата на “Das Boot ”, тъй като обичаме кино, подводници, военни истории и отлична операторска работа. Сериалът “Das Boot ” е в осем елементи. Гледайте тази зима по Epic Drama и очаквайте спиращо дъха продължение на историята, разказана от едноименния и номиниран за Оскар филм от 1981 – това са обстоятелствата в резюме.
И още, с цел да ви пренесем в атмосферата: обратно към 1981 година. Камерата се промъква, клати из оня кулоар на онази подводница. “Das Boot ” тогава не беше просто филм за Втората международна война, а рискована кинолента, с която режисьорът Волфганг Петерсен повдигна задоволително въпроси. Друг факт: безспорно част от известността на епичния филм се дължеше и на сериозното му отношение към войната, само че видяно от дистанцията на времето, се открояват още основни неща – точно отношение към детайлите и тиха състрадателност в разказа, вдъхновяваща режисьорска и операторска работа.
Тази зима потегля сериалът “Das Boot ”, а в Талин е премиерната прожекция на първите две серии. Първото усещане не подвежда. Съхранено е това чувство от оригинала, когато Петерсен отдаваше задоволително значение на камерата; чувството, звуците, клаустрофобичните характерности на коридора на подводницата, където бяха затворени мъжете. Сякаш си там – амалгамата от сетивни усещания е мощна, усещаш аромата, миризмите, особения въздух в този дребен кулоар, до момента в който камерата прави чудеса.-->
Дългоочакваната копродукция на Bavaria Fiction, Sky Deutschland и Sonar Entertainment, ще се излъчва по Epic Drama. Добрият номер със сериала е, че не преповтаря случилото се във кино лентата, а в противен случай – обогатява го. Действието във кино лентата завършва през декември 1941 година, а в сериала стартира от 1942 година.
И двете продукции са по романа на Лотар-Гюнтер Бухайм от 1973 година, само че сериалът употребява материал и от продължението на Бухайм от 1995 година „ Крепостта “. Нещо повече – историята този път е по-внушителна, по-голяма, евентуално по-клаустрофобична за тези 40 мъже, които поемат на задача. Екипажът е нов. Подводницата е нова. Мисията е нова. Сюжетът също – двете линии, които ще наблюдавате, се случват редом по вода и на суша.
Есента на 1942 година, окупирана Франция, подводница U-612 се приготвя за първото си корабоплаване. Капитан е Клаус Хофман – мъжът, който предвожда 40 млади мъже, отправящи се на първата си задача.
Драмата “Подводницата ” е основана с бюджет от 33 милиона щатски $ и ще се излъчва в над 100 територии. Сериите са снимани в Мюнхен, Ла Рошел, Прага и в Малта.
Когато излизаме от прожекцията, на открито Талин е смълчан, ключова дума за интернет (estonia100) ни припомня, че през 2018 година Естония чества 100 години от оповестяване на своята самостоятелност. Но какви ти 100 години, когато първото споменаване на Талин е през 1154, когато арабския картограф Мохамед ал-Идриси маркира града на международната си карта. По-рано денем и ние “картографирахме ” Талин благодарение на трамвайната линия, която – на север от центъра – води до поредност от чаровни дървени къщи, остаряла фабрика, дребни магазинчета, кафенета, пъстър ресторант с домашно приготвени ястия; и още – в близост са младите поданици на града, които разпръскват сила, това е Каламаджа. И макар множеството хора тук, Талин основава чувството за успокоение, друго от клаустрофобията на подводницата – кой идва в Талин, ни се желае да попитаме и за какво не идват повече хора. Когато кацаме на летището – допустимо най-уютното европейско летище, на което сме били, и в този момент, когато стопираме за късен обяд в ресторант F Hoone, Талин ни очарова с… чара си, да.
А след това открихме, че има извънредно комфортни полети от Констанца до Талин, което ни подсказа, че идващото лято, когато изследваме северното Черноморие, ще отскочим небрежно до Констанца и оттова до Талин. Естонската столица ще ни липсва. Както и чудесното еспресо в Kohvik August. Този прекрасен, прекрасен Талин!
Беше безшумно, ветровито и относително мрачно за този час. Да кажем, осем и нещо сутринта, когато очаквате да се просветли. Облаците да не са надвиснали над небето и слънцето да поздравява за “добро утро ”. Тази заран е мъгливо, само че нищо. Отваряте прозореца на хотелската стая (изненада, прозорците се отварят, хотелът е същински, автентичен). Отпред в далечината незадълбочено се виждат относително по-високите здания, а към тях криволичат павираните улици на остарелия град. Отдясно се е проточила друга улица, която “отдалеч наподобява на пълзяща гъсеница ”, както написа Чехов, а той продължава: “при ясно време от време на време се вижда даже и градът. Сега, в затишието, когато цялата природа изглеждаше кротка и замислена… ”
Кротък и умислен е Талин на пръв взор, а в действителност цялостен с изобретателна сила. За Талин чуваме главно определенията “електронен ”, “дигитален ”, “иновативен ”, но в този момент откриваме, че в действителност Талин е чаровно аналогов, което му оказва помощ да бъде новаторски, замислете се. Пак се връщаме на прословутия прозорец на хотелската стая – да, отваря се. Да, на нощното шкафче има будилник, аналогов. Да, безжичният интернет е бърз. Да, стълбите в хотела не са скрити и мъчно откриваеми, с цел да употребявате софостицирания асансьор, а са вити и красиви. Да, свещите в заведенията за хранене са същински.
В Талин сме за премиерата на “Das Boot ”, тъй като обичаме кино, подводници, военни истории и отлична операторска работа. Сериалът “Das Boot ” е в осем елементи. Гледайте тази зима по Epic Drama и очаквайте спиращо дъха продължение на историята, разказана от едноименния и номиниран за Оскар филм от 1981 – това са обстоятелствата в резюме.
И още, с цел да ви пренесем в атмосферата: обратно към 1981 година. Камерата се промъква, клати из оня кулоар на онази подводница. “Das Boot ” тогава не беше просто филм за Втората международна война, а рискована кинолента, с която режисьорът Волфганг Петерсен повдигна задоволително въпроси. Друг факт: безспорно част от известността на епичния филм се дължеше и на сериозното му отношение към войната, само че видяно от дистанцията на времето, се открояват още основни неща – точно отношение към детайлите и тиха състрадателност в разказа, вдъхновяваща режисьорска и операторска работа.
Тази зима потегля сериалът “Das Boot ”, а в Талин е премиерната прожекция на първите две серии. Първото усещане не подвежда. Съхранено е това чувство от оригинала, когато Петерсен отдаваше задоволително значение на камерата; чувството, звуците, клаустрофобичните характерности на коридора на подводницата, където бяха затворени мъжете. Сякаш си там – амалгамата от сетивни усещания е мощна, усещаш аромата, миризмите, особения въздух в този дребен кулоар, до момента в който камерата прави чудеса.-->
Дългоочакваната копродукция на Bavaria Fiction, Sky Deutschland и Sonar Entertainment, ще се излъчва по Epic Drama. Добрият номер със сериала е, че не преповтаря случилото се във кино лентата, а в противен случай – обогатява го. Действието във кино лентата завършва през декември 1941 година, а в сериала стартира от 1942 година.
И двете продукции са по романа на Лотар-Гюнтер Бухайм от 1973 година, само че сериалът употребява материал и от продължението на Бухайм от 1995 година „ Крепостта “. Нещо повече – историята този път е по-внушителна, по-голяма, евентуално по-клаустрофобична за тези 40 мъже, които поемат на задача. Екипажът е нов. Подводницата е нова. Мисията е нова. Сюжетът също – двете линии, които ще наблюдавате, се случват редом по вода и на суша.
Есента на 1942 година, окупирана Франция, подводница U-612 се приготвя за първото си корабоплаване. Капитан е Клаус Хофман – мъжът, който предвожда 40 млади мъже, отправящи се на първата си задача.
Драмата “Подводницата ” е основана с бюджет от 33 милиона щатски $ и ще се излъчва в над 100 територии. Сериите са снимани в Мюнхен, Ла Рошел, Прага и в Малта.
Когато излизаме от прожекцията, на открито Талин е смълчан, ключова дума за интернет (estonia100) ни припомня, че през 2018 година Естония чества 100 години от оповестяване на своята самостоятелност. Но какви ти 100 години, когато първото споменаване на Талин е през 1154, когато арабския картограф Мохамед ал-Идриси маркира града на международната си карта. По-рано денем и ние “картографирахме ” Талин благодарение на трамвайната линия, която – на север от центъра – води до поредност от чаровни дървени къщи, остаряла фабрика, дребни магазинчета, кафенета, пъстър ресторант с домашно приготвени ястия; и още – в близост са младите поданици на града, които разпръскват сила, това е Каламаджа. И макар множеството хора тук, Талин основава чувството за успокоение, друго от клаустрофобията на подводницата – кой идва в Талин, ни се желае да попитаме и за какво не идват повече хора. Когато кацаме на летището – допустимо най-уютното европейско летище, на което сме били, и в този момент, когато стопираме за късен обяд в ресторант F Hoone, Талин ни очарова с… чара си, да.
А след това открихме, че има извънредно комфортни полети от Констанца до Талин, което ни подсказа, че идващото лято, когато изследваме северното Черноморие, ще отскочим небрежно до Констанца и оттова до Талин. Естонската столица ще ни липсва. Както и чудесното еспресо в Kohvik August. Този прекрасен, прекрасен Талин!
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ